Home Групата на Шаро Посетени обекти

Вход



Статистика

Членове : 12
Съдържание : 13
Връзки : 1
Брой прегледи на съдържанието : 118706

Посетени обекти
Копривщица ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Николай Патарински   
Неделя, 20 Юли 2008 18:22

Групата на Шаро в Копривщица:

Посетихме Копривчища на 13 и 14 октомври 2007г., като там отпразнувахме рожденните дни на двама от членовете на групата. Отседнахме в къща "Дора и Цонка":



 

Къщата е разположена е в старинната част на града до музея на Димчо Дебелянов. На разположение на гостите са 17 – 20 легла в 7 стаи. Всяка стая разполага с TV с кабелна, самостоятелен санитарен възел. Къщата разполага с трапезария – механа с барбекю. Което беше перфектния вариант за нас- достатъчно място, огромна механа в която да можем да купонясваме както си знаем. Имаше достатъчно място да паркираме 5-те автомобила с който пристигнахме, домакинката беше добра и любезна а в предвид на всичко това цената на легло беше повече от добра. За повече снимки от събитиетмо може да разгледате галерията.
По- долу съм събрал малко информация за копривщица, историческите забележителности, паметниците, музейте и църквите в града заслужаващи да бъдат посетени:



Географски особености на Копривщица:

 

Копрѝвщица (стара алтернативна форма Копришница) е град в Западна България. Той се намира в Софийска област и е в близост до градовете Пирдоп, Клисура, Стрелча и Панагюрище. Градът е център и единствено населено място в община Копривщица.

Копривщица се намира в планински район. Разположена е в живописна долина по течението на река Тополница, в сърцето на Същинска Средна гора. Намира се на 16 км от Подбалканския път, на 110 км от София, 24 км от Пирдоп, 24 км от Стрелча и 90 - от Пловдив.

Разположен на 1030 м надморска височина, градът има изразен континентален планински климат. Зимата е студена, но слънчева (- 4.0ºС температура през най-студения месец януари), с дебела снежна покривка, докато лятото е прохладно и свежо (16.7ºС температура през най-топлия месец август) заради голямото надморско равнище и обичайното за летния сезон местно северно течение, идващо по долината на р. Тополница от високите склонове на Стара планина.
 

 

История:

 

Копривщица е основана в края на второто българско царство. Съществуват няколко различни предания в това отношение. Най- разпостранените от кото са:
 

Предание за Жупата Предполага се, че старите пътища свързващи градовете Златица, Пирдоп и Клисура със Стрелча и Панагюрище се кръстосвали на мястото на днешна Копривщица.

Разположено в котловина, покрито с тучна зелена трева, напоявано от р. Тополница и нейните притоци, мястото било подходящо за почивка на кервани, пътници и търговци.

Поради благоприятните природни условия, в района се заселило едно старобългарско семейство със своите стада – т. нар. "жупа". Те поставили началото на ново селище. С увеличаване броя на хората в жупата се увеличавали къщите и се образували малки домашни общности. Почти всеки от родствениците получавал прякор - Тиханек, Козлек, Дуплек, Ломек поради специфични черти, занимания и случки свързани с него. От там идвали и имената на новосъздадените махали, някои от тях останали като фамилни имена и до днес.

В подкрепа на тази теория е и фактът, че част от Ламбовската махала и днес се нарича Жупата. Тази част представлява малък площад, разположен в центъра на махалата.


Болярката от Рила
Друга легенда разказва за млада жена заселила се на мястото на днешна Копривщица, тъй като местността ѝ се сторила подходяща за отглеждане на добитък. Малко след пристигането си тя заминала за Едерне (Одрин), където измолила от султана ферман, чрез който ставала владетелка на Копривщица, а селото получавало големи привилегии. В този ферман за първи път султанът нарекъл Копривщица Авраталан – „женска поляна”, название, което след това често се използвало от турците.

Преданията разказват, че турчин с подкован кон нямал право да мине през селото, а жителите му можели свободно да носят оръжие.

От благодарност и почит към болярката копривщенци я нарекли Султанката, а нейните потомци дълги години се именували Султанекови.

 

Забележителности:


  • Музей

 

Къща музей на Любен Каравелов- Родната къща на Любен и брат му Петко Каравелов се намира в близост до коритото на река Тополка, в обширен и сенчест двор. Зад високите зидове са разположени три сгради – зимната, лятната къща и селскостопанска постройка. Зимната къща е построена първа през 1810г. Селскостопанската сграда е построена през 1820г. Днес тук е поместена експозиция от предмети, които са част от живота на патриота Любен Каравелов. Най-голям интерес сред експонатите, представлява неговата печатарска машина, закупена през 1871г. На нея Каравелов е печатал своите вестници, както и списание “Знание” и Ботевия вестник “Знаме”. След Освобождението на нея във Велико Търново е отпечатана и първата българска конституция. Интерес предизвикват и запазени стари книги измежду които е Уставът на българския революционен централен комитет. През 1835г. е построена лятната къща. Двуетажната сграда разполага с голям чардак на втория етаж и е ползвана от семейството през топлите летни месеци. Днес тук са изложени снимки и материали, които разказват за живота на Петко Каравелов – забележителен политик, по-малък брат на Любен Каравелов, както и за живота на дъщерята на Петко - Лора Каравелова - съпруга на Пейо Яворов.


Къща музей на Димчо Дебелянов- Къщата е построена от дядото на Димчо (Динчо Дебелян) през 1830г. и представлява неголяма двуетажна постройка в обширен тих двор. Тя се отличава с изключително нисък таван на приземния етаж, което говори за ниския ръст на обитателите й от една страна и от друга за скромния живот който те са водели. Тази част от къщата е била използвана през зимата, която тук е особено студена и продължителна. Обзавеждането и подредбата са автентични, в типично копривщенски стил и придават много топлота и уют. Вторият етаж от къщата разполага с голям чардак, който се е ползвал от семейството през летните месеци. Измежду предметите, изложени тук може да се видят родната люлка на поета, много стари книги, бюро и др.





Kъща музей на Тодор Каблешков- Родната къща на Тодор Каблешков е един от най-представителните паметници на копривщенската възрожденска архитектура. Каблешковата къща е строена от копривщенския майстор Генчо Младенов по примера на пловдивските къщи. Тя е изградена на принципа на подчертаната симетрия, организирана около централно разположения голям кръгъл салон. Каблешковата къща се възприема като върхово постижение в копривщенското архитектурно майсторство.

През 1935 г. Каблешковата къща е първият реставриран копривщенски възрожденски паметник. В нея тогава били изложени експонатите, събирани за градски музеи. Днес тук могат да се видят автентичната подредба на къщата, както и много вещи, книги и снимки, разказващи за живота на Тодор Каблешков и за събитията около Априлското въстание. За пореден път, Каблешковата къща беше ремонтирана през пролетта на 2006г.


Ослековата къща е един от най-забележителните паметници в този град. Построена е през 1856г. за Ненчо Николов Ослеков от самоковския майстор строител Уста Минчо и е истински представител на пловдивския тип симетрични къщи. Възхищение у посетителите събуждат богатите стенописни украси и резбарските творби. Тя е един от онези първи паметници, в които богатата разработка на творческия замисъл е облечена в такава форма, която да отговаря не само на положението и възможностите на собственика на дома, но и да носи аромата на епохата и нюансите, характерни само за този град.

Ослековата къща е подредена като етнографски музей през 1956 година. Наред с предметите, свързани с ежедневието на старите копривщенци, тук са показани и копривщенски женски накити, колекции от плетени чорапи и кенета. Освен тези произведения на сръчните копривщенки, в музея са изложени и работни пособия на копривщенските абаджии.

 

Лютовата къща се издига в Средната махала в Копривщица. Тази забележителна сграда е построена от пловдивски майстори през 1854г. за личния бегликчия и джелепин Стефан Топалов. Състои се от ниско приземие и етаж с еднакво разпределение на помещенията. Външната й украса е пестелива. Стените са оставени гладки, изписан е само кобиличният фронтон на портика.

Изключително богата е вътрешната украса. Салонът е имал и по-стар стенопис – вероятно от времето на издигане на сградата. Вторият стенописен слой, украсата, която къщата има и до днес, покрива стените на всички помещения от етажа и е била създадена в годините до 1860.

През 1906 г. къщата е продадена на копривщенския търговец Петко Лютов - от тук идва и името, с което е известна днес. Неговата дейност е била изключително мащабна и се е простирала чак до Кайро и Александрия.

В приземния етаж на къщата е уредена постоянна изложба на оригинални плъстени килими от копривщенския музеен фонд и колекция от съвременни плъсти, дарена от изтъкнатата майсторка на художествените занаяти Мария Будурова. Плъстите са нетъкани пъстри постелки изработени от вълна. Те са се използвали за застилане на подове както и като удобна дебела постелка за спане. Произвеждани са в домашни условия, чрез специфични методи на валяне и притискане. Украсявани са с оцветена с естествени багрила вълна.

 
  • Паметници
- Мавзолей на априлци

- Паметник на Георги Бенковски
- Паметник на Тодор Каблешков
- Паметник на първата пушка
- Бюст- паметник на Любен Каравелов
- Паметник на майката

 

 



 

  • Църкви

  

Църквата „Св. Николай” (новата църква) е построена през 1845г. изключително със средства на местни жители. Голямо впечатление прави архитектурното оформление на храма. Монолитната фасада, изградена изцяло от каменни блокове внушава величественост. Иконостасът е създаден от рамки в бледо синьо, в които са поставени иконите изографисани от Йоан Попович, Александър Димитров и Христо Енчев.

Църквата "Успение Богородично"
(старата църква- на снимката) е построена през 1817г. от смолски и мирковски майстори Изключително ценен паметник на изкуството е иконостасът й, изработен през 1821 г. Уникалната дърворезба е плод на четиригодишен труд на един от най-големите български резбари – хаджи Георги от Видин, представител на Тетевенската школа. Иконите са дело на известни възрожденски майстори измежду които е Захарий Зограф.

 








Това е първата по- сериозна статия свързана с темата на сайта. Ще бъда много благодарен ако изкажете своето мнение във форума относно:
- Изчерпателност на информацията;
- Какво липства и е добре да се добави;
- Има ли нещо излишно, което не би било полезно;
Целта ми е да се създаде нещо като шаблон по който да се пишат статиите в бъдеще така, че да са максимално полезно и минимално досадни.

Предварително благодаря за мненията на всички отзовали се!



Снимки - Групата на Шаро
Информация за копривщица и обектите в нея е събрана от wikipedia
и сайта на копривщица.
Последно променен на Вторник, 12 Август 2008 16:25
 


Joomla! is Free Software released under the GNU/GPL License.