Вход



Статистика

Членове : 12
Съдържание : 13
Връзки : 1
Брой прегледи на съдържанието : 76393

Легенда за кучето Того ПДФ Печат Е-мейл
Написано от Николай Патарински   
Вторник, 21 Октомври 2008 22:06

Когато се намешат легендите и породата Сибирско хъски логично е в съзнанието ни да изплува името "Балто"- героят в множество анимационни и игрални филми основани на действителен случай. Както повечето легенди и в тази има доста пресилени и премълчани неща. По- долу може да прочетете за реалните събития и кой в действителност е бил „героят”.

 

 

 

 

ИСТОРИЯТА НА КУЧЕТО ТОГО

 

 

„Повечето от породите имат по един екземпляр, който по една или друга причина бива издиган като легенда и с него се сравняват всички следващи поколения. Като се хвърли поглед назад към историята на си бирските хьскита, винаги от белия замръзнал пейзаж на миналото изнивка Того - малък, тъмен, компактен, хитър и с изключение на онази уравновесеност и безотказно изпълнение на командите - като истинско сибирско хьски - невъзмутимо своенравен.

 

Того е роден в развъдника на Леонард Сепала в Литъл Крийк, Аляска вероятно през 1915 или 1916 година и наречен на името на един известен японски адмирал. Негов баща бил Сагън - водачът на Сепала, който довел впряга на сибирските хъскита до загуба и след това до победа в надбягванията със залози, съответно през 1914 и 1915 година. Майката на Того се казвала Доли. Той бил единственото родено кученце и по думите на Сепала бил самотен, понякога навъсен и често палав.

 

Първо той принадлежал на Виктор Андерсън, но когато се оказало, че му създава прекалено много грижи, Андерсън го върнал на Сепала на възраст около шест месеца. Тогава Сепала дал кученцето на една жена, която искала да си има домашен любимец. И въпреки извънредно голямото внимание, с което Того бил обграден, той непрекъснато късал синджира си, скачал през прозореца или намирал друг начин да се измъкне и се завръщал в Литъл Крийк. Накрая Леонард Сепала отстъпил, прибрал кучето и решил да го задържи. Щастлив от завръщането си в единственото обкръжение, което явно му харесвало, той считал из заобикалящата го тундра до насита, тичал свободно след впряга, окето изглежда особено го привличало. Но скоро това започнало да дразни Сепала, защото Того не обичал нищо повече от това да профучи край впряга, търсейки шанс да гризне ухото на някое от кучетата, като след това бързо се отдалечавал.

 

Когато през ноември Сепала планирал пътуване до Дайм Крийк, той оставил Того в голямо заградено място с висока над два метра телена ограда, като инструктирал гледача в разбъдника да не пуска кучето, докато не минат няколко дни след отпътуването на впряга. Того не показал никакъв външен признак на разочарование от това, че е изоставен, което било съвсем нетипично за него. Обаче същата нощ той опитал да прескочи оградата - и почти успял, но единия му заден крак се закачил за телта, и когато гледачът излязъл, за да види какво става, видял кучето да виси със задните крака нагоре от външната страна на оградата с лоша отворена рана на единия крак. Изглежда обаче, единствената грижа на кучето била да настигне впряга, защото когато гледачът го свалил долу, то бързо изчезнало в нощта.

 

Същата нощ Сепала лагерувал в Соломон. Когато потеглил на следващата сутрин, забелязъл, че впрягът започнал да тегли с необичайна скорост. Тогава той помислил, че кучетата вероятно са надушили следа на северен елен. Но щом слънцето изгряло и вятърът утихнал, Сепала видял отпред нещо, което му се сторило, че е лисица. Едва вярвайки на очите си скоро той проумял, че това е Того. Точно в този момент Того връхлетял върху впряга, хапейки водача за ухото, докато минавал - точно както обичал да прави и успял да създаде хаос. След като превързал крака на кучето си, Сепала решил, че няма какво друго да прави с един осеммесечен немирник, освен да опита да го впрегне с другите кучета. Както се прави обикнобено с новите Кучета - той бил впрегнат далеч назад, така че Сепала да може да го държи под око. Обаче веднъж впрегнат, Того трънал като ветеран, като че ли това бил шансът, който чакал. И докато денят напредвал, той продължавал да работи по-усърдно от което и да е възрастно куче от впряга. Така постепенно бил пропуснат напред, докато към края на деня той всъщност си разделял водачеството с опитния водач на впряга.

 

Едва ли има нужда да се казва, че Сепала едва вярвал на очите си. Пред него било едно осеммесечно куче, което никога не било впрягано, което имало наранен крак, и което през своя първи ден изминало 75 мили, тег-лейки начело на опитния впряг. От този ден нататък Того станал фаворитът, от който зависело всичко.

 

 

 

 

Дори в зряла възраст Того тежал само 21-22 килограма. Но с течение на годините неговата сила, бързина и издръжливост станали легендарни в цяла Аляска. Неговата репутация на куче водач била конкурирана единствено от тази на Колима - избестният бодач на Джон "Айрън Мен" Джонсьн, който оглавявал поставилия рекорд впряг от сибирски хъскита в надбягванията със залагания на цяла Аляска. ("All Alaska Sweepstakes").

 

Не е съвсем ясно, кога точно Того е ста-нал напълно квалифициран водач на впряга на Сепала. Неговото първо голямо и важно състезание било Бордън Маратон през 1918 г. Със сигурност се знае, че именно той е бил водачът в много от състезанията, които последвали тези надбягвания, и че през годините на своето водачество той спечелил титлата на "най-много пропътувалото куче в света", изминало по преценка на Сепала приблизително пет хиляди мили през своята кариера по трасетата.

 

През 1925 г. Того бил този, когото Сепала избрал да води впряга, който трябвало да до несе жизненоважния серум за обхванатият от дифтеритна епидемия град Ном. Това събитие станало легендарно и останало в историята известно под името "Дългото препускане за серум". И по време на това препускане, според Сепала, известният водач работил по-усилено и по-добре от всякога. Но изминатите мили си казали думата и това бил последния дълъг пробег, който вече стария Того направил (той бил бече Към 10-годишен). Докато той изминал около 340 мили заради серума и останал след това завинаги куц, не е изненадващо, че мнозина останали смаяни, когато репортерите от Щатите прославили кучето наречено Балто - едно от кучетата на втора линия, което Сепала оставил зад себе си с неговия второстепенен впряг, и което Гунар Касън използвал за последните 50 мили до Ном, за да предаде серума. Репортерите просто дали на Балто рекордът на Того като водач това го направило известен, като "великия състезателен водач" в Аляска. В резултат на това, статуята, която била издигната в Сентръл Парв в Ню Йорк, за да се отдаде почит на събитието, носи името на Балто, вместо на Того.

 

За щастие обаче славата не е кучешки стремеж и Того изживял остатъка от живота си с всички удоства, грижи и внимание, които достойно заслужил. Докато пътувал в Щатите, Сепала го подарил на Елизабет Рикър, чувстбайки, че животът му ще бъде по-лесен в нейния развъдник и ще бъде по-подходящ за неговата възраст. Именно в този развъдник в Поланд Спринг, щата Мейн, той умира на 5 декември 1929 г.

 

 

 

Ралф Морил и Леонард Сепала даряват Того в Пибоди Мюзиъм през 1960 г.

 

Тялото на Того било взето в Пибоди Мюзиъм в Йейлския университет, където Ралф Морил го подготвил за изложение с други известни кучета. Впоследствие той бил преместен в Шелбърнския музей близо до Бърлингтон, щата Вермонт. Там всяко лято почитателите на сибирските хъскита от цялата страна идват да засвидетелстват сбоето уважение към кучето, което повече от всяко друго символизира думите написани под статуята на Балто. Те гласят:

 

"Посветено на несломимия дух на впрегатните кучета, които доставили антитоксин, изминавайки 600 мили през неравния лед, през коварни води, през арктическите снежни бури от Ненана в помощ на засегнатия Ном през зимата на 1925 г.

Издръжливост. Преданост. Интелект""

 

Превод: Юлия Велкова,

Национален съдия V гр.,

Експерт селекция и развъждане в БК "Сибирско хьски"

 

Статията е публикувана в списание

“МИЛИОНИ ПРИЯТЕЛИ", бр. No28/4 от 2000г

 

 

Историята за кучето Того прочетох от http://www.geocities.com/shcbg/togo.htm където може да бъде намерена още много полезна информация за Сибирското хъски. За съжаление там не е цитиран автора. Ако по- един или друг начин съм нарушил авторски права с публикуването на статията и тук моля пишете ми за да мога своевременно да я отстраня от сайта.

Последно променен на Четвъртък, 27 Ноември 2008 21:48
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Joomla! is Free Software released under the GNU/GPL License.